Замръзнах аз, застанах вцепенено,
сърцето не потрепна, блесна в миг сълза.
Лицето - бледосиво, вкаменено.
Не виждах, молех се да е лъжа.
Отровна мъка силно ме прегърна,
на болката бесило ме души...
не можех аз дори да се обърна -
по погледа му щеше да личи.
Прониза ме печалният му шепот:
"Прости ми..." - нежен мъжки глас,
но нежността не стопли ми сърцето,
а го обгърна в леден мраз. ...