Невернико!

Natasha (Нати)
48 147

25 feb 2008, 19:11

Poesía » De amor

789 0 3

Носеше ме през порой от злато

към гаснещия ден на свойта вяра,

че можеш още да обичаш,

че ще те обичам, дори и да го зная.

Приласка ме в своята обител

от лед и студ, и хиляди слънца.

Искаше тялото, ала за душата

бе готов да платиш всякаква цена.

Прегърнах те и те заклех

в прах да се превърнеш,

ако някога на думите за обич

гръб обърнеш.

Заваля дъжд от гаснещи звезди,

забравих всичко, съвзех се призори.

Целунах те и легнах ледена до теб.

Невернико, проклех те, но и ти

ме бе заклел - ако твоите целувки

са от чуждите по-вкусни -

да умра от твоите сладки устни.

Разпръсна душата ми

над черниците в двора,

зарази ги с нейната умора.

Идваше при тях напролет и

ги гледаше като дете,

а Тя ги бе дарила

с нови, бели цветове.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.