Невероятни пролетни поля...

1 mar 2018, 18:23

Poesía

472 0 0

Невероятни пролетни поля летят

насреща ми, пречистено-зелени.

Извива светло и звънливо моят път

и пак изгрява пролетта за мене.

Пътуване – благословено време

и ведрина в ликуващо съзвучие.

Забравени са тъжните раздели,

с копнеж очаквам нещо да се случи.

Люляха влакове годините ми ранни –

оттам, навярно, тая жар за път.

Докрай за мене пътят ще остане

най-искрената радост на света.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.