Невероятни пролетни поля...

Poetry

897 0 0

Невероятни пролетни поля летят

насреща ми, пречистено-зелени.

Извива светло и звънливо моят път

и пак изгрява пролетта за мене.

Пътуване – благословено време

и ведрина в ликуващо съзвучие.

Забравени са тъжните раздели,

с копнеж очаквам нещо да се случи.

Люляха влакове годините ми ранни –

оттам, навярно, тая жар за път.

Докрай за мене пътят ще остане

най-искрената радост на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0