Kristo (Христо Андонов)
390 76
2 ago 2008, 8:44

Невидим дявол 

  Poesía » De amor
566 0 3
Отмина нашето време и сега
се държим сякаш непознати,
докоснати от глътки гняв.
Ръцете се раздалечават и
изглежда става ни приятно
да се нараняваме чрез тях.

Да, да, мила, много сложна игра,
когато те обичах, ти не вярваше в това.
Да, да, скъпа, сега се обърнаха нещата.
ти искаш да поиграем, но аз намразих играта.

Без да вкусвам около теб.
Без да ти посветя и ред.
На моя дявол...
Невидим дявол...
Без да те заобичам пак.
Сега вярвам, че си враг.
Ти, моя дявол...
Невидим дявол...

***

Отмина всичко като илюзия,
някакси не се разбирахме и
нормално всички приключи тук.
Сега ти си моят дявол вътре,
дори и да не сме променени,
за теб бих искал да съм друг.

Да, да, мила, не се връщай назад.
След нас няма радост, а целият ад.
Да, да, скъпа, не сме ангели вече,
твоята глупава грешка ни надолу повлече.

Без да вкусвам около теб.
Без да ти посветя и ред.
На моя дявол...
Невидим дявол...
Без да те заобичам пак.
Сега вярвам, че си враг.
Ти, моя дявол...
Невидим дявол...

***

Да, да, мила, понякога става така.
Сега казваш, че обичаш, но не вярвам в това.
Да, да, скъпа, сънувам те понякога нощем,
защото се опитвам да прикрия, че те обичам още...

Без да вкусвам около теб.
Без да ти посветя и ред.
На моя дявол...
Невидим дявол...
Без да те заобичам пак.
Сега вярвам, че си враг.
Ти, моя дявол...
Невидим дявол...

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??