2.08.2008 г., 8:44

Невидим дявол

699 0 3
Отмина нашето време и сега
се държим сякаш непознати,
докоснати от глътки гняв.
Ръцете се раздалечават и
изглежда става ни приятно
да се нараняваме чрез тях.

Да, да, мила, много сложна игра,
когато те обичах, ти не вярваше в това.
Да, да, скъпа, сега се обърнаха нещата.
ти искаш да поиграем, но аз намразих играта.

Без да вкусвам около теб.
Без да ти посветя и ред.
На моя дявол...
Невидим дявол...
Без да те заобичам пак.
Сега вярвам, че си враг.
Ти, моя дявол...
Невидим дявол...


***

Отмина всичко като илюзия,
някакси не се разбирахме и
нормално всички приключи тук.
Сега ти си моят дявол вътре,
дори и да не сме променени,
за теб бих искал да съм друг.

Да, да, мила, не се връщай назад.
След нас няма радост, а целият ад.
Да, да, скъпа, не сме ангели вече,
твоята глупава грешка ни надолу повлече.

Без да вкусвам около теб.
Без да ти посветя и ред.
На моя дявол...
Невидим дявол...
Без да те заобичам пак.
Сега вярвам, че си враг.
Ти, моя дявол...
Невидим дявол...


***

Да, да, мила, понякога става така.
Сега казваш, че обичаш, но не вярвам в това.
Да, да, скъпа, сънувам те понякога нощем,
защото се опитвам да прикрия, че те обичам още...

Без да вкусвам около теб.
Без да ти посветя и ред.
На моя дявол...
Невидим дявол...
Без да те заобичам пак.
Сега вярвам, че си враг.
Ти, моя дявол...
Невидим дявол...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....