Невидим свят
Една душа сред сто неволи.
Не ще ли да забрави Тя?
Сред път и къщи тя се моли:
- Къде ли да се приютя?
Не знае тя любов какво е,
опарена бе от тъга,
от сляпа диря на безочие
и от покварена тъма.
Светът красив не бе простил ù,
задето му обърна гръб,
задето толкова отрано ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse