12 нояб. 2013 г., 18:42

Невидим свят

695 0 0

   Невидим свят

 

 

Една душа сред сто неволи.

Не ще ли да забрави Тя?

Сред път и къщи тя се моли:

- Къде ли да се приютя?

 

Не знае тя любов какво е,

опарена бе от тъга,

от сляпа диря на безочие

и от покварена тъма.

 

Светът красив не бе простил ù,

задето му обърна гръб, 

задето толкова отрано 

очите си поля със скръб.

 

Тя беше точно от онези, 

с привкус и сладост към страстта, 

но за проклети идеалисти -

съдбата тръшваше врата.

 

И оставена в омая,

на собствения тъжен пир,

тя предлагаше прегръдка

на някой гробищен кумир.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анелия Зафирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...