11 feb 2009, 23:30

Невидима

1.2K 0 1
                                                              Невидима

                                                    Не бързай в жажда
                                                    да ме изпиваш
                                                    като чаша,
                                                    пълна с вода!
                                                    Аз вино съм
                                                    гъсто, пенливо,
                                                    отлежавало дълго,
                                                    с лета!
                                                    Не бързай наведнъж
                                                    да ме вдъхваш,
                                                    като аромат
                                                    на нощ теменужена!
                                                    Като цвете
                                                    недей ме откъсвай!
                                                    Ще ти бъда
                                                    задълго аз нужна.
                                                    За тебе нека да бъда
                                                    като нивата,
                                                    хляб за орача
                                                    и в падения,
                                                    в радости,
                                                    в скърби
                                                    до тебе невидима
                                                    редом да крача!
                           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лушка Кочева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красив и чувствен стих, Лушка.
    Приведствам те с добре дошла и ти желая приятни моменти с нас!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...