Feb 11, 2009, 11:30 PM

Невидима

  Poetry » Love
1.2K 0 1
                                                              Невидима

                                                    Не бързай в жажда
                                                    да ме изпиваш
                                                    като чаша,
                                                    пълна с вода!
                                                    Аз вино съм
                                                    гъсто, пенливо,
                                                    отлежавало дълго,
                                                    с лета!
                                                    Не бързай наведнъж
                                                    да ме вдъхваш,
                                                    като аромат
                                                    на нощ теменужена!
                                                    Като цвете
                                                    недей ме откъсвай!
                                                    Ще ти бъда
                                                    задълго аз нужна.
                                                    За тебе нека да бъда
                                                    като нивата,
                                                    хляб за орача
                                                    и в падения,
                                                    в радости,
                                                    в скърби
                                                    до тебе невидима
                                                    редом да крача!
                           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лушка Кочева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красив и чувствен стих, Лушка.
    Приведствам те с добре дошла и ти желая приятни моменти с нас!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...