Невидима
Не бързай в жажда
да ме изпиваш
като чаша,
пълна с вода!
Аз вино съм
гъсто, пенливо,
отлежавало дълго,
с лета!
Не бързай наведнъж
да ме вдъхваш,
като аромат
на нощ теменужена!
Като цвете
недей ме откъсвай!
Ще ти бъда
задълго аз нужна.
За тебе нека да бъда
като нивата,
хляб за орача
и в падения,
в радости,
в скърби
до тебе невидима
редом да крача!
© Лушка Кочева All rights reserved.
