11.02.2009 г., 23:30

Невидима

1.2K 0 1
                                                              Невидима

                                                    Не бързай в жажда
                                                    да ме изпиваш
                                                    като чаша,
                                                    пълна с вода!
                                                    Аз вино съм
                                                    гъсто, пенливо,
                                                    отлежавало дълго,
                                                    с лета!
                                                    Не бързай наведнъж
                                                    да ме вдъхваш,
                                                    като аромат
                                                    на нощ теменужена!
                                                    Като цвете
                                                    недей ме откъсвай!
                                                    Ще ти бъда
                                                    задълго аз нужна.
                                                    За тебе нека да бъда
                                                    като нивата,
                                                    хляб за орача
                                                    и в падения,
                                                    в радости,
                                                    в скърби
                                                    до тебе невидима
                                                    редом да крача!
                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лушка Кочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красив и чувствен стих, Лушка.
    Приведствам те с добре дошла и ти желая приятни моменти с нас!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...