22 mar 2020, 9:08

Невидими граници

  Poesía
924 5 5

Невидими граници -

чертае небето,

а невидимият враг -

броди свободно...

А свободата - къде е...?

Къде е - свободата ни...?

Глъхнат тъжните улици,

а тишината е плашеща

и самотно се скита

по- прашните улици!

А навън е напъпила,

животворната пролет,

дърветата цъфнаха

в бяла - снежно бяла

премяна, и навред

сред дворовете

цъфтят зюмбюлите,

пъстри теменужки,

и дъхав здравец.

И ясно ми слънце,

целува денят ни -

с обещание

за дни изпълнени

с мир и надежда...!

Но все така -

невидими граници

небето чертае...

А любовта - къде е?

Къде е - любовта ни...?

Разтворете сърцата си

и с пълни шепи -

изпращайте...

искрици любов

от вашите сърца!

И изпълнете всемира

с мир, любов и надежда...

А невидимите граници -

просто ги няма...няма ги...!

 

21.03.2020г

Катя Джамова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мило, Ангелче благодаря ти от сърце за хубавия коментар!

    Мила, Мариана благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!
    Благодаря, че постави стиха ми в любими!

    Пожелавам ви вълшебна творческа вечер изпъстрена
    с приказни вълшебства! Бъдете благословени!
  • Да така е, Младене - любовта ще спаси света!
    Благодаря ти от сърце за искрения коментар!

    Геновева, благодаря ти от сърце за хубавия коментар!
    А надеждата, ами тя е за всички нас...

    Севделин, благодаря ти от сърце за хубавия коментар!
    Да така е, любовта и свободата са в нас самите!

    Благодаря от сърце на авторите поставили
    стиха ми в любими!

    И нека искриците на любовта
    да изпълнят всемира...
    С мир, любов и надежда...

    Мили, приятели пожелавам ви вълшебна творческа вечер и много успехи!
  • Свободата и любовта са в нас. Това е състояние на духа, не фактическо положение. Окованият във вериги може да е по-свободен от такъв на свобода, но роб по дух
  • Свободата я няма, но любовта е в нас и не могат да ни я вземат. С любов и единство ще се спасим. А надеждата, тя е за старите ни родители.
  • "Невидими граници -
    чертае небето,
    а невидимият враг -
    броди свободно..."

    Пророчески редове. Кой е невидимият враг, който броди свободно. Може би е сатана, а може би извънземни, които са взели на прицел хомо сапиенс до тотална редукция на рода чоловечески, или до масовото му изтребление. Те отдавна са проникнали в правителствата на водещите държави и като диригенти манипулират световния обществен ред. Кой ще ни спаси от техните пъклени планове? Катя, ти даваш отговора - ще ни спаси любовта! Защото знайно е, че Бог е любов. Прекрасен и актуален стих, вдъхващ надежди и вяра в измъчените човешки сърца!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....