Невидими граници -
чертае небето,
а невидимият враг -
броди свободно...
А свободата - къде е...?
Къде е - свободата ни...?
Глъхнат тъжните улици,
а тишината е плашеща
и самотно се скита
по- прашните улици!
А навън е напъпила,
животворната пролет,
дърветата цъфнаха
в бяла - снежно бяла
премяна, и навред
сред дворовете
цъфтят зюмбюлите,
пъстри теменужки,
и дъхав здравец.
И ясно ми слънце,
целува денят ни -
с обещание
за дни изпълнени
с мир и надежда...!
Но все така -
невидими граници
небето чертае...
А любовта - къде е?
Къде е - любовта ни...?
Разтворете сърцата си
и с пълни шепи -
изпращайте...
искрици любов
от вашите сърца!
И изпълнете всемира
с мир, любов и надежда...
А невидимите граници -
просто ги няма...няма ги...!
21.03.2020г
Катя Джамова
© Катя Всички права запазени
Мила, Мариана благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!
Благодаря, че постави стиха ми в любими!
Пожелавам ви вълшебна творческа вечер изпъстрена
с приказни вълшебства! Бъдете благословени!