chvassilev (Чавдар )
223 179
26 jul 2012, 23:18

Невидимият мъж 

  Poesía » Otra
647 0 4

Един човек живееше край нас,

невидим за невиждащите хора.

Говореше с дъжда с пресипнал глас,

прегърбен от безкрая на умората.

 

Един човек събираше мечти

и бавно, бавно вечер ги гореше

и стоплени, среднощните сълзи

покриваха го нежно - щом заспеше.

 

Един човек живееше край нас

на ъгъла, до чувствата на хората

и всяка вечер - точно в онзи час,

във който се стаяваше умората...

 

... с очите си, рисуваше звезди,

събирайки парченцата им в мрака

и молеше се... Бог... да съживи

човеците... с които беше плакал...

© Чавдар Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много, много БРАВО!
  • След стиховете ти се усмихвам, защото оставят едно усещане за съпричастност към всички добри и красиви неща. Казвам го обобщаващо, защото като чета всяко твое стихотоворение някак си се сещам за усещанията от предходни прочити.
    Красива поезия, носеща в себе си заряд на добро.
    Поздравявам те за нея!
  • Хей, ще ме разплачеш! Рядко са мъжките стихове, написани в тази тоналност. Аплодисменти!
  • Вече се бях затъжила за твоите стихове
    Хубаво, мноооого хубаво!
Propuestas
: ??:??