Невидимият мъж

Поэзия » Другая

990 0 4

Един човек живееше край нас,

невидим за невиждащите хора.

Говореше с дъжда с пресипнал глас,

прегърбен от безкрая на умората.

Един човек събираше мечти

и бавно, бавно вечер ги гореше

и стоплени, среднощните сълзи

покриваха го нежно - щом заспеше.

Един човек живееше край нас

на ъгъла, до чувствата на хората

и всяка вечер - точно в онзи час,

във който се стаяваше умората...

... с очите си, рисуваше звезди,

събирайки парченцата им в мрака

и молеше се... Бог... да съживи

човеците... с които беше плакал...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

petinka67 (Петя Кръстева)

Много, много БРАВО!

2012-09-22T23:09:38+03:00
Anita765 (Ани Монева)

След стиховете ти се усмихвам, защото оставят едно усещане за съпричастност към всички добри и красиви неща. Казвам го обобщаващо, защото като чета всяко твое стихотоворение някак си се сещам за усещанията от предходни прочити.
Красива поезия, носеща в себе си заряд на добро.
Поздравявам те за нея!

2012-09-22T22:08:01+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Хей, ще ме разплачеш! Рядко са мъжките стихове, написани в тази тоналност. Аплодисменти!

2012-07-27T16:10:34+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Вече се бях затъжила за твоите стихове
Хубаво, мноооого хубаво!

2012-07-27T09:29:43+03:00