Един човек живееше край нас,
невидим за невиждащите хора.
Говореше с дъжда с пресипнал глас,
прегърбен от безкрая на умората.
Един човек събираше мечти
и бавно, бавно вечер ги гореше
и стоплени, среднощните сълзи
покриваха го нежно - щом заспеше.
Един човек живееше край нас
на ъгъла, до чувствата на хората
и всяка вечер - точно в онзи час,
във който се стаяваше умората... ...