3 may 2008, 9:29

Невидимо

755 0 14
Бог  дали би позволил...
отново да се преродя,
сама да избера лице,
съвсем на чисто да творя,
славянска, знам,че е кръвта
на моята корава плът,
жадуваща за чист простор,
"за мяра според мяра" - път.

Бог дали би позволил...
със Богородични слова,
във свят открит и причудлив,
да плавам в свои езера,
да полетя на ангелски крила,
по нишка - сянка от злато,
но истинска само една,
невидима, вечна, пресвета!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления, мила!!!
  • Много оригинален стих, бурни овации!!! Летиш, мила, летиш!!! Благодаря за полета, в който унесе и мен!
    С много обич!!!
  • Благодаря ви мили хора,дано за всички ни да е така!!!
    С обич и гордост към вас!!!
  • Хей, Мариолче, я се погледни в огледалото /Е, те крилете не се отразяват там, да знаеш / Прегръдка от мен за Видимото!!! (С Невидимото да се оправя Бог.)
  • Вярвай....безценен Тюркоаз!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...