3 may 2008, 9:29

Невидимо 

  Poesía » Filosófica
603 0 14
Бог  дали би позволил...
отново да се преродя,
сама да избера лице,
съвсем на чисто да творя,
славянска, знам,че е кръвта
на моята корава плът,
жадуваща за чист простор,
"за мяра според мяра" - път.

Бог дали би позволил...
със Богородични слова,
във свят открит и причудлив,
да плавам в свои езера,
да полетя на ангелски крила,
по нишка - сянка от злато,
но истинска само една,
невидима, вечна, пресвета!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления, мила!!!
  • Много оригинален стих, бурни овации!!! Летиш, мила, летиш!!! Благодаря за полета, в който унесе и мен!
    С много обич!!!
  • Благодаря ви мили хора,дано за всички ни да е така!!!
    С обич и гордост към вас!!!
  • Хей, Мариолче, я се погледни в огледалото /Е, те крилете не се отразяват там, да знаеш / Прегръдка от мен за Видимото!!! (С Невидимото да се оправя Бог.)
  • Вярвай....безценен Тюркоаз!
  • Красив копнеж!
    Да бъде!
  • Бог би ти позволил!

    Много, много хубав стих!
    Поздравления, Мариолче!
  • Много е хубаво!!!Поздрави
  • Бог те е дарил...
    и чудесно слово Мариолче !
  • Прекрасен, нежен тюркоаз!
    Ти себе си ли питаш, или нас?
    Нима не виждаш – Бог те е дарил –
    с душа богата и със образ мил!
    Крилете ангелски ти разтвори
    и над света се гордо издигни!
    Ще видиш своите мечти!
    В простора смело ти лети!
  • Чрез вярата всичко ще ти бъде позволено!
  • Много красив и нежен стих!Прегръщам те с усмивка,мила Мариола!
  • ще ти позволи,защото си чудесна!!!
  • Ти само поискай...Бог дава...
    красиви и желания...красив стих!
    с обич, Мариолче.
Propuestas
: ??:??