3 мая 2008 г., 09:29

Невидимо

753 0 14
Бог  дали би позволил...
отново да се преродя,
сама да избера лице,
съвсем на чисто да творя,
славянска, знам,че е кръвта
на моята корава плът,
жадуваща за чист простор,
"за мяра според мяра" - път.

Бог дали би позволил...
със Богородични слова,
във свят открит и причудлив,
да плавам в свои езера,
да полетя на ангелски крила,
по нишка - сянка от злато,
но истинска само една,
невидима, вечна, пресвета!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления, мила!!!
  • Много оригинален стих, бурни овации!!! Летиш, мила, летиш!!! Благодаря за полета, в който унесе и мен!
    С много обич!!!
  • Благодаря ви мили хора,дано за всички ни да е така!!!
    С обич и гордост към вас!!!
  • Хей, Мариолче, я се погледни в огледалото /Е, те крилете не се отразяват там, да знаеш / Прегръдка от мен за Видимото!!! (С Невидимото да се оправя Бог.)
  • Вярвай....безценен Тюркоаз!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...