11 jun 2019, 1:01

Невидимо 

  Poesía » De amor
1202 9 14

Устните ми...

по-алени от всякога, 

се губят в нощните ти мисли.

Все още крехки -

тѝчинки от макове,

изписват трепетна дъга

от чувственост.

И те докосват...

с капчици ухания,

по всяко ъгълче...

Невидимо.

И се разливат

по плътта на залеза.

И пишат думички...

С обичане.

© Дочка Г Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Албена!
  • Представих си го... Красиво!
  • Ник, благодаря ти за топлото присъствие! Звездни усмивки и от мен!
  • Благодаря за вниманието, Иване! Приятна вечер.
  • Харесва ми! Съкровени чувства с много нежност! Поздравления!
  • Благодаря ти, Ангелче! Щастлива и уютна вечер.
  • Мили приятели, от сърце ви благодаря за топлото присъствие и вълшебните думички! Не очаквах стихотворение, написано на един дъх, почти за минутки, за получи толкова сърдечни отзиви.Слънчев и топъл поздрав от мен!
  • С малко думички успяваш да опишеш дори невидимото! Прекрасно е, Доче!
  • Оставяш ме без думи, за пореден път!
  • Фината ти душа е като топъл бриз. Много е нежно, Доче. Поздравления!
  • "... тичинки от макове... докосват с капчици ухания... с обичане." Нежно докосване!
  • Невидимото е тайнствено и чувствено!
  • Браво!
    Прекрасна образност и емоционален заряд!
    Поздравления, Дочка!
Propuestas
: ??:??