Устните ми...
по-алени от всякога,
се губят в нощните ти мисли.
Все още крехки -
тѝчинки от макове,
изписват трепетна дъга
от чувственост.
И те докосват...
с капчици ухания,
по всяко ъгълче...
Невидимо.
И се разливат ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация