Устните ми...
по-алени от всякога,
се губят в нощните ти мисли.
Все още крехки -
тѝчинки от макове,
изписват трепетна дъга
от чувственост.
И те докосват...
с капчици ухания,
по всяко ъгълче...
Невидимо.
И се разливат
по плътта на залеза.
И пишат думички...
С обичане.
© Дочка Г Всички права запазени