21 jun 2016, 8:03

Невидимо сърце

  Poesía » Civil
503 2 3

Когато видиш ранена птица без крилце

отиваш до нея, превързваш я, помагаш.

А срещнеш ли някъде човек без сърце

не забелязваш това, обикваш го, страдаш.

И ако птицата с твоя помощ все пак полети

и се зарадва на приятелите си в своето ято.

Човекът без сърце разбива всичките мечти

и превръща в зима красивото топло лято.

Нещата със сърцето много трудно се виждат

затова всички хора от хората вече се пазят.

Уж ти се усмихват, радват, а после обиждат,

но ти ги обичай, прости им, нека те мразят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

2016

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...