Когато видиш ранена птица без крилце
отиваш до нея, превързваш я, помагаш.
А срещнеш ли някъде човек без сърце
не забелязваш това, обикваш го, страдаш.
И ако птицата с твоя помощ все пак полети
и се зарадва на приятелите си в своето ято.
Човекът без сърце разбива всичките мечти
и превръща в зима красивото топло лято.
Нещата със сърцето много трудно се виждат
затова всички хора от хората вече се пазят.
Уж ти се усмихват, радват, а после обиждат,
но ти ги обичай, прости им, нека те мразят.
© Явор Перфанов Todos los derechos reservados