Jun 21, 2016, 8:03 AM

Невидимо сърце

  Poetry » Civic
498 2 3

Когато видиш ранена птица без крилце

отиваш до нея, превързваш я, помагаш.

А срещнеш ли някъде човек без сърце

не забелязваш това, обикваш го, страдаш.

И ако птицата с твоя помощ все пак полети

и се зарадва на приятелите си в своето ято.

Човекът без сърце разбива всичките мечти

и превръща в зима красивото топло лято.

Нещата със сърцето много трудно се виждат

затова всички хора от хората вече се пазят.

Уж ти се усмихват, радват, а после обиждат,

но ти ги обичай, прости им, нека те мразят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

2016

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...