Jun 21, 2016, 8:03 AM

Невидимо сърце

  Poetry » Civic
497 2 3

Когато видиш ранена птица без крилце

отиваш до нея, превързваш я, помагаш.

А срещнеш ли някъде човек без сърце

не забелязваш това, обикваш го, страдаш.

И ако птицата с твоя помощ все пак полети

и се зарадва на приятелите си в своето ято.

Човекът без сърце разбива всичките мечти

и превръща в зима красивото топло лято.

Нещата със сърцето много трудно се виждат

затова всички хора от хората вече се пазят.

Уж ти се усмихват, радват, а после обиждат,

но ти ги обичай, прости им, нека те мразят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

2016

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...