4 oct 2013, 22:37

Невидимо твой

  Poesía
572 0 1

Не тъгувам. Не плача за спомените.

И не мисля за трудния миг.

Сещам се за думите ти - проронени.

Но докрая оставам войник.

 

Не изстивам. Горещ съм.... И зная -

че от теб съм роден - и за теб.

Неслучайно съм преодолял безкрая.

Неслучайно прекосих тази степ.

 

Не изтръпвам. И пазя душите ви.

И измъчените ви сърца.

Тази вяра е огън - спасителен.

И огрява тя нечии лица.

 

А ключът - той е в мен. Във безмълвието.

Там, където дори няма път.

И се сбъдват мечтите - несбъднати.

И сега вече те ни зоват.

 

Но оставам в сърцата - завинаги.

И се връщам - за всичко готов.

И те пазя - невидимо, истински -

най-страхотната моя любов.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "А ключът - той е в мен. Във безмълвието.
    Там, където дори няма път."..
    Прекрасно!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....