Oct 4, 2013, 10:37 PM

Невидимо твой

  Poetry
569 0 1

Не тъгувам. Не плача за спомените.

И не мисля за трудния миг.

Сещам се за думите ти - проронени.

Но докрая оставам войник.

 

Не изстивам. Горещ съм.... И зная -

че от теб съм роден - и за теб.

Неслучайно съм преодолял безкрая.

Неслучайно прекосих тази степ.

 

Не изтръпвам. И пазя душите ви.

И измъчените ви сърца.

Тази вяра е огън - спасителен.

И огрява тя нечии лица.

 

А ключът - той е в мен. Във безмълвието.

Там, където дори няма път.

И се сбъдват мечтите - несбъднати.

И сега вече те ни зоват.

 

Но оставам в сърцата - завинаги.

И се връщам - за всичко готов.

И те пазя - невидимо, истински -

най-страхотната моя любов.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "А ключът - той е в мен. Във безмълвието.
    Там, където дори няма път."..
    Прекрасно!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...