4 окт. 2013 г., 22:37

Невидимо твой

570 0 1

Не тъгувам. Не плача за спомените.

И не мисля за трудния миг.

Сещам се за думите ти - проронени.

Но докрая оставам войник.

 

Не изстивам. Горещ съм.... И зная -

че от теб съм роден - и за теб.

Неслучайно съм преодолял безкрая.

Неслучайно прекосих тази степ.

 

Не изтръпвам. И пазя душите ви.

И измъчените ви сърца.

Тази вяра е огън - спасителен.

И огрява тя нечии лица.

 

А ключът - той е в мен. Във безмълвието.

Там, където дори няма път.

И се сбъдват мечтите - несбъднати.

И сега вече те ни зоват.

 

Но оставам в сърцата - завинаги.

И се връщам - за всичко готов.

И те пазя - невидимо, истински -

най-страхотната моя любов.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "А ключът - той е в мен. Във безмълвието.
    Там, където дори няма път."..
    Прекрасно!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...