6 may 2018, 14:50

Невиждащи очи

  Poesía » Otra
1.3K 0 0

Там сред гъста гора,

остава скрит силует,

сляп... за всеки човек.

Никой не е чисто с сърце!

 

Сгушен е в клони оплетени,

недопускащ и миг светлина,

а слънцето се мъчи да пробие,

за да огрее с лъчите  деня.

 

Мрак обгръща целият свят,

макар и сред дървета от клони,

скриващи всичко около себе си,

оставящ очите без поглед.

 

Някъде там, в гората от клони,

има сгушена сянка с мечти,

която иска да бъде видяна

и да бъде открита от всички.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джимбо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...