6 may 2018, 14:50

Невиждащи очи

  Poesía » Otra
1.3K 0 0

Там сред гъста гора,

остава скрит силует,

сляп... за всеки човек.

Никой не е чисто с сърце!

 

Сгушен е в клони оплетени,

недопускащ и миг светлина,

а слънцето се мъчи да пробие,

за да огрее с лъчите  деня.

 

Мрак обгръща целият свят,

макар и сред дървета от клони,

скриващи всичко около себе си,

оставящ очите без поглед.

 

Някъде там, в гората от клони,

има сгушена сянка с мечти,

която иска да бъде видяна

и да бъде открита от всички.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джимбо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...