6 may 2018, 14:50

Невиждащи очи

  Poesía » Otra
1.3K 0 0

Там сред гъста гора,

остава скрит силует,

сляп... за всеки човек.

Никой не е чисто с сърце!

 

Сгушен е в клони оплетени,

недопускащ и миг светлина,

а слънцето се мъчи да пробие,

за да огрее с лъчите  деня.

 

Мрак обгръща целият свят,

макар и сред дървета от клони,

скриващи всичко около себе си,

оставящ очите без поглед.

 

Някъде там, в гората от клони,

има сгушена сянка с мечти,

която иска да бъде видяна

и да бъде открита от всички.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джимбо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...