May 6, 2018, 2:50 PM

Невиждащи очи

  Poetry » Other
1.3K 0 0

Там сред гъста гора,

остава скрит силует,

сляп... за всеки човек.

Никой не е чисто с сърце!

 

Сгушен е в клони оплетени,

недопускащ и миг светлина,

а слънцето се мъчи да пробие,

за да огрее с лъчите  деня.

 

Мрак обгръща целият свят,

макар и сред дървета от клони,

скриващи всичко около себе си,

оставящ очите без поглед.

 

Някъде там, в гората от клони,

има сгушена сянка с мечти,

която иска да бъде видяна

и да бъде открита от всички.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джимбо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...