9 jun 2013, 19:49

Невинаги...

  Poesía
899 0 12

Надвисналите облаци-тъга

невинаги се сблъскват и вали.

Докосната с приятелска ръка

и най-лютата рана не боли.

 

Дори да няма изход - има вход.

С приятеля през него се върни.

Невинаги е точка всяка точка,

когато я погледнеш отстрани.

 

Невинаги пропадаш като падаш,

ако научиш се да падаш ти.

И много често раят е във ада,

ако не можеш и не искаш да простиш.

 

Не всяка изневяра е невяра.

На себе си не изневерявай ти.

Във черното понякога е бялото.

Приятеля си винаги пази!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....