Невинаги...
Надвисналите облаци-тъга
невинаги се сблъскват и вали.
Докосната с приятелска ръка
и най-лютата рана не боли.
Дори да няма изход - има вход.
С приятеля през него се върни.
Невинаги е точка всяка точка,
когато я погледнеш отстрани.
Невинаги пропадаш като падаш,
ако научиш се да падаш ти.
И много често раят е във ада,
ако не можеш и не искаш да простиш.
Не всяка изневяра е невяра.
На себе си не изневерявай ти.
Във черното понякога е бялото.
Приятеля си винаги пази!
© Веселка Стойнева All rights reserved.
