Изпуснах тук един от световете си,
тук някъде,
зад синята завеса
и той, като сълзливите капчуци,
ще се стече
невинно от перваза,
ще помете срама на тротоарите,
и със дъжда
от мен ще си отдъхне.
А аз ще се задъхам пак по него,
привикнала,
със притъпени пръсти,
ще се оглеждам в локви
и чадъри,
докато някой тук,
невинно от перваза,
изпусне в мен
един от световете си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
