Изпуснах тук един от световете си,
тук някъде,
зад синята завеса
и той, като сълзливите капчуци,
ще се стече
невинно от перваза,
ще помете срама на тротоарите,
и със дъжда
от мен ще си отдъхне.
А аз ще се задъхам пак по него,
привикнала,
със притъпени пръсти,
ще се оглеждам в локви
и чадъри,
докато някой тук,
невинно от перваза,
изпусне в мен
един от световете си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
