Изпуснах тук един от световете си,
тук някъде,
зад синята завеса
и той, като сълзливите капчуци,
ще се стече
невинно от перваза,
ще помете срама на тротоарите,
и със дъжда
от мен ще си отдъхне.
А аз ще се задъхам пак по него,
привикнала,
със притъпени пръсти,
ще се оглеждам в локви
и чадъри,
докато някой тук,
невинно от перваза,
изпусне в мен
един от световете си.
© Ася Всички права запазени