Неволница

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1054 4178

23 oct 2019, 19:01

Poesía

570 2 7

Не хвърлих гребена през рамо
и огледалото е цяло, в дим.
Блести на дъното му само
усмивка от размазан грим.
Възкръсвам за живот за малко
и пак изпадам в сън – несвяст.
Курдисана пружина, жалка
пародия на образ, глас.
Бях жива някога, обичах
и пустата* ми бе подслон.
С табуните на воля тичах,
а циганска любов ми беше трон. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Неволница

Искате да прочетете повече?

Propuestas