Неволница
Не хвърлих гребена през рамо
и огледалото е цяло, в дим.
Блести на дъното му само
усмивка от размазан грим.
Възкръсвам за живот за малко
и пак изпадам в сън – несвяст.
Курдисана пружина, жалка
пародия на образ, глас.
Бях жива някога, обичах
и пустата* ми бе подслон.
С табуните на воля тичах,
а циганска любов ми беше трон.
В свят, илюзорен като сцена
дано поне една душа спаси
целувката ми, в звуци преродена
от цигуларя с пясъчни коси.
23.10.2019
https://www.youtube.com/watch?v=WTc-KoBAKts
*пуста – степна област в Унгария, включваща солени езера, пръснати пясъчни дюни, сладководни блата и влажни гори. Почвата е песъчлива като в пустиня, но има високо съдържание на грунтови подпочвени води и затова там се срещат както безплодни пясъчни пространства, така и покрити с гъста трева и растителност места, където в миналото е имало цветущи села и са се отглеждали стада от едър и дребен добитък, както и табуни с коне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
