30 sept 2015, 7:33

Неволя

  Poesía
554 0 3

Наляво-надясно.

Ех, че е тясно!

Три поколения -

в панелен блок.

Не стигнаха точките

от жилищния  влог.

 

Бабата вече дете

мисли само какво ще яде.

В главата й болести,

от нея не мож се вреди -

лекарят вкъщи виси.

 

Момчето вече ерген

не иска срещи,

а вечеря на свещи.

Иска дом и жена. Прав е.

 

Двамата с мъжа -

бегом от дома. Няма лъжа.

Отиваме си на село -

да сторим още едно добро дело!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ха така! Дойде време за село!Няма как- трябва да се прави място на младите!Добре написано, Василке!Актуално и днес!
    Оценявам!Поздрави! Хубава и спокойна вечер!
  • Хубав стих!Поздравления, Васе!
  • Звучи много актуално. Права си, Василке. Някои трябва да се оттеглят, за да се поразреди сгъстената обстановка. Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...