30 sept 2015, 7:33

Неволя

  Poesía
558 0 3

Наляво-надясно.

Ех, че е тясно!

Три поколения -

в панелен блок.

Не стигнаха точките

от жилищния  влог.

 

Бабата вече дете

мисли само какво ще яде.

В главата й болести,

от нея не мож се вреди -

лекарят вкъщи виси.

 

Момчето вече ерген

не иска срещи,

а вечеря на свещи.

Иска дом и жена. Прав е.

 

Двамата с мъжа -

бегом от дома. Няма лъжа.

Отиваме си на село -

да сторим още едно добро дело!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ха така! Дойде време за село!Няма как- трябва да се прави място на младите!Добре написано, Василке!Актуално и днес!
    Оценявам!Поздрави! Хубава и спокойна вечер!
  • Хубав стих!Поздравления, Васе!
  • Звучи много актуално. Права си, Василке. Някои трябва да се оттеглят, за да се поразреди сгъстената обстановка. Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...