30 sept 2015, 7:33

Неволя

  Poesía
555 0 3

Наляво-надясно.

Ех, че е тясно!

Три поколения -

в панелен блок.

Не стигнаха точките

от жилищния  влог.

 

Бабата вече дете

мисли само какво ще яде.

В главата й болести,

от нея не мож се вреди -

лекарят вкъщи виси.

 

Момчето вече ерген

не иска срещи,

а вечеря на свещи.

Иска дом и жена. Прав е.

 

Двамата с мъжа -

бегом от дома. Няма лъжа.

Отиваме си на село -

да сторим още едно добро дело!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ха така! Дойде време за село!Няма как- трябва да се прави място на младите!Добре написано, Василке!Актуално и днес!
    Оценявам!Поздрави! Хубава и спокойна вечер!
  • Хубав стих!Поздравления, Васе!
  • Звучи много актуално. Права си, Василке. Някои трябва да се оттеглят, за да се поразреди сгъстената обстановка. Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...