Невярата, че ще се върнеш

Poesía » Otra

674 0 7

Втвърдява се сърцето ми.
Бронирам се.
Това донякъде ме плаши.
Дали е старостта?
По-скоро – чувството
за безнадеждност.

Публикувано във:

Литературен свят, бр. 39 април 2012

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ена (Елена Гоцева)

Чак настръхнах... студено... и болка...
Уцели точно... няма накъде повече...
И все пак... няма кръгове, а спирали... и светлинка, мъничка искрица живот!
Браво ти за стиха, супер е!!!
Обожавам тези форми!
Прегръдка!

2009-06-29T08:22:56+03:00
ustremena_ptica (Диа-непокорна)

!!!

2009-06-28T12:22:10+03:00
ananel (Нелиса)

...все едно е от кое...
бронята е наш доброволен затвор...

2009-06-28T11:28:55+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Уважавам чувството ти и го споделям.

2009-06-28T01:51:19+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

..накрая камъкът се разпадна на малки песъчинки , които изтекоха между пръстите на ръцете му.И само мощен, концентриран поток от енергия,силен електричен заряд, наречен в природата гръмотевица, може да превърне пясъка отново в красиво дълбоко стъкло...

2009-06-27T22:17:33+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0