Невярата, че ще се върнеш

Poesía » Otra

678 0 7

Втвърдява се сърцето ми.
Бронирам се.
Това донякъде ме плаши.
Дали е старостта?
По-скоро – чувството
за безнадеждност.

Публикувано във:

Литературен свят, бр. 39 април 2012

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ена (Елена Гоцева)

Чак настръхнах... студено... и болка...
Уцели точно... няма накъде повече...
И все пак... няма кръгове, а спирали... и светлинка, мъничка искрица живот!
Браво ти за стиха, супер е!!!
Обожавам тези форми!
Прегръдка!

2009-06-29T08:22:56+03:00
ustremena_ptica (Диа-непокорна)

!!!

2009-06-28T12:22:10+03:00
ananel (Нелиса)

...все едно е от кое...
бронята е наш доброволен затвор...

2009-06-28T11:28:55+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Уважавам чувството ти и го споделям.

2009-06-28T01:51:19+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

..накрая камъкът се разпадна на малки песъчинки , които изтекоха между пръстите на ръцете му.И само мощен, концентриран поток от енергия,силен електричен заряд, наречен в природата гръмотевица, може да превърне пясъка отново в красиво дълбоко стъкло...

2009-06-27T22:17:33+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0