27 jun 2009, 20:01  

Невярата, че ще се върнеш

  Poesía » Otra
678 0 7

Втвърдява се сърцето ми.
Бронирам се.
            Това донякъде ме плаши.
Дали е старостта?
По-скоро – чувството
            за безнадеждност.

 

 

 

Публикувано във:

      Литературен свят, бр. 39 април 2012

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чак настръхнах... студено... и болка...
    Уцели точно... няма накъде повече...
    И все пак... няма кръгове, а спирали... и светлинка, мъничка искрица живот!
    Браво ти за стиха, супер е!!!
    Обожавам тези форми!
    Прегръдка!
  • !!!
  • ...все едно е от кое...
    бронята е наш доброволен затвор...
  • Уважавам чувството ти и го споделям.
  • ..накрая камъкът се разпадна на малки песъчинки , които изтекоха между пръстите на ръцете му.И само мощен, концентриран поток от енергия,силен електричен заряд, наречен в природата гръмотевица, може да превърне пясъка отново в красиво дълбоко стъкло...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...