Невярата, че ще се върнеш 

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

• Ена (Елена Гоцева)

  2009-06-29T08:22:56+03:00
  Чак настръхнах... студено... и болка...
  Уцели точно... няма накъде повече...
  И все пак... няма кръгове, а спирали... и светлинка, мъничка искрица живот!
  Браво ти за стиха, супер е!!!
  Обожавам тези форми!
  Прегръдка!
• ustremena_ptica (Диа-непокорна)

  2009-06-28T12:22:10+03:00
  !!!
• ananel (Нелиса)

  2009-06-28T11:28:55+03:00
  ...все едно е от кое...
  бронята е наш доброволен затвор...
• ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

  2009-06-28T01:51:19+03:00
  Уважавам чувството ти и го споделям.
• nellnokia (Нели Господинова)

  2009-06-27T22:17:33+03:00
  ..накрая камъкът се разпадна на малки песъчинки , които изтекоха между пръстите на ръцете му.И само мощен, концентриран поток от енергия,силен електричен заряд, наречен в природата гръмотевица, може да превърне пясъка отново в красиво дълбоко стъкло...
  
• yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

  2009-06-27T21:27:05+03:00
  !!!
  Не го мисли - и от двете е страшно!
• akonitin (Никодим Сертов)

  2009-06-27T21:19:21+03:00
  Последното парче от жива плът,
  останалото е превърнато във камък,
  на теб се падна избора на път...
  ...дали към лед или към пламък.
  
  Поздрав!