27.06.2009 г., 20:01 ч.
Невярата, че ще се върнеш
Втвърдява се сърцето ми.
Бронирам се.
Това донякъде ме плаши.
Дали е старостта?
По-скоро – чувството
за безнадеждност.
Публикувано във:
Литературен свят, бр. 39 април 2012
© Павлина Гатева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
!!!
-
...все едно е от кое...
бронята е наш доброволен затвор... -
Уважавам чувството ти и го споделям.
-
..накрая камъкът се разпадна на малки песъчинки , които изтекоха между пръстите на ръцете му.И само мощен, концентриран поток от енергия,силен електричен заряд, наречен в природата гръмотевица, може да превърне пясъка отново в красиво дълбоко стъкло...
-
!!!
Не го мисли - и от двете е страшно! -
Последното парче от жива плът,
останалото е превърнато във камък,
на теб се падна избора на път...
...дали към лед или към пламък.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Уцели точно... няма накъде повече...
И все пак... няма кръгове, а спирали... и светлинка, мъничка искрица живот!
Браво ти за стиха, супер е!!!
Обожавам тези форми!
Прегръдка!