Невярата, че ще се върнеш

Поэзия » Другая

677 0 7

Втвърдява се сърцето ми.
Бронирам се.
Това донякъде ме плаши.
Дали е старостта?
По-скоро – чувството
за безнадеждност.

Публикувано във:

Литературен свят, бр. 39 април 2012

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ена (Елена Гоцева)

Чак настръхнах... студено... и болка...
Уцели точно... няма накъде повече...
И все пак... няма кръгове, а спирали... и светлинка, мъничка искрица живот!
Браво ти за стиха, супер е!!!
Обожавам тези форми!
Прегръдка!

2009-06-29T08:22:56+03:00
ustremena_ptica (Диа-непокорна)

!!!

2009-06-28T12:22:10+03:00
ananel (Нелиса)

...все едно е от кое...
бронята е наш доброволен затвор...

2009-06-28T11:28:55+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Уважавам чувството ти и го споделям.

2009-06-28T01:51:19+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

..накрая камъкът се разпадна на малки песъчинки , които изтекоха между пръстите на ръцете му.И само мощен, концентриран поток от енергия,силен електричен заряд, наречен в природата гръмотевица, може да превърне пясъка отново в красиво дълбоко стъкло...

2009-06-27T22:17:33+03:00