1 may 2011, 16:40

Невързан още спомен 

  Poesía » Civil
729 0 4

Невързан  още  спомен

 

Един невързан детски спомен
ме дърпа пак в ония времена
и ме завежда на площад огромен
в цветя, народ с червени знамена...

В парад минават пак войници,
с тъй глупаво усмихнати лица!
Заблудено се реят изморени птици
и възхваляват робски труд и свобода .

На раменете си ме татко носи
и от високо гледам празна суета,
под строй са хора голи, боси
празнуват '' Празник на труда".

И като странни кукловоди
излизат на трибуната лица,
тъмнеят  в стрес и небосводи,
фалшива песента се носи над града ...

Прогонвам рошавия  детски спомен,
не  искам го  при мене  вече!
Отдавна е излишен  и поломен,
отдавна времето му  в мен изтече...

© Лидия Сиркавара Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "И като странни кукловоди
    излизат на трибуната лица,
    тъмнеят в стрес и небосводи,
    фалшива песента се носи над града ..."

    Такива са и моите спомени за организираните под строй паради от онова време, в което съответният ръководител на дадено социалистическо предприятие или колектив стриктно е следял кой и защо не спазва партийните указания и не марширува, както му бъде наредено. За редовни отсъствия от подобни паради дори някои са лежали по лагери и затвори.

  • Благодаря за коментарите!Нямам намерение да скандализирам посетителите на сайта с различното си виждане , нито да влизам в партийни калъпи на стихописец! Това е мой стих , с мое виждане и аз си го харесвам, тъй като е отразено моето свободно мнение отстрани.
    Благодаря за коментарите!
  • Или наистина нищо не си спомняте или си съчинявате собствени спомени.
    Ще ми кажете ли кога на 1 май е имало военен парад и къде и кога точно видяхте тези "под строй са хора голи, боси".
    То бива, бива, но чак такива измислици няма даже и в приказките за змейове и лами. И защо го правите? Може би защото сега хората, обспечени с работа, здравеопазване, не на последно място със сигурност и чистоплътни държавници и политици, не могат да си отдахнат от сполятолото ги щастие и охолен живот?
  • Ами... спомените са си спомени, дори и да не са много приятни. Не зная дали бих прогонил свой спомен.
Propuestas
: ??:??