Невързан още спомен
Един невързан детски спомен
ме дърпа пак в ония времена
и ме завежда на площад огромен
в цветя, народ с червени знамена...
В парад минават пак войници,
с тъй глупаво усмихнати лица!
Заблудено се реят изморени птици
и възхваляват робски труд и свобода .
На раменете си ме татко носи
и от високо гледам празна суета,
под строй са хора голи, боси ...