Невързан още спомен
Невързан още спомен
Един невързан детски спомен
ме дърпа пак в ония времена
и ме завежда на площад огромен
в цветя, народ с червени знамена...
В парад минават пак войници,
с тъй глупаво усмихнати лица!
Заблудено се реят изморени птици
и възхваляват робски труд и свобода .
На раменете си ме татко носи
и от високо гледам празна суета,
под строй са хора голи, боси
празнуват '' Празник на труда".
И като странни кукловоди
излизат на трибуната лица,
тъмнеят в стрес и небосводи,
фалшива песента се носи над града ...
Прогонвам рошавия детски спомен,
не искам го при мене вече!
Отдавна е излишен и поломен,
отдавна времето му в мен изтече...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Сиркавара Всички права запазени