1.05.2011 г., 16:40

Невързан още спомен

1K 0 4

Невързан  още  спомен

 

Един невързан детски спомен
ме дърпа пак в ония времена
и ме завежда на площад огромен
в цветя, народ с червени знамена...

В парад минават пак войници,
с тъй глупаво усмихнати лица!
Заблудено се реят изморени птици
и възхваляват робски труд и свобода .

На раменете си ме татко носи
и от високо гледам празна суета,
под строй са хора голи, боси
празнуват '' Празник на труда".

И като странни кукловоди
излизат на трибуната лица,
тъмнеят  в стрес и небосводи,
фалшива песента се носи над града ...

Прогонвам рошавия  детски спомен,
не  искам го  при мене  вече!
Отдавна е излишен  и поломен,
отдавна времето му  в мен изтече...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Сиркавара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "И като странни кукловоди
    излизат на трибуната лица,
    тъмнеят в стрес и небосводи,
    фалшива песента се носи над града ..."

    Такива са и моите спомени за организираните под строй паради от онова време, в което съответният ръководител на дадено социалистическо предприятие или колектив стриктно е следял кой и защо не спазва партийните указания и не марширува, както му бъде наредено. За редовни отсъствия от подобни паради дори някои са лежали по лагери и затвори.

  • Благодаря за коментарите!Нямам намерение да скандализирам посетителите на сайта с различното си виждане , нито да влизам в партийни калъпи на стихописец! Това е мой стих , с мое виждане и аз си го харесвам, тъй като е отразено моето свободно мнение отстрани.
    Благодаря за коментарите!
  • Или наистина нищо не си спомняте или си съчинявате собствени спомени.
    Ще ми кажете ли кога на 1 май е имало военен парад и къде и кога точно видяхте тези "под строй са хора голи, боси".
    То бива, бива, но чак такива измислици няма даже и в приказките за змейове и лами. И защо го правите? Може би защото сега хората, обспечени с работа, здравеопазване, не на последно място със сигурност и чистоплътни държавници и политици, не могат да си отдахнат от сполятолото ги щастие и охолен живот?
  • Ами... спомените са си спомени, дори и да не са много приятни. Не зная дали бих прогонил свой спомен.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...