anvedi (Ани Виделова)
69 226
13 mar 2011, 21:24

Невъздържано 

  Poesía
905 0 7

 

 

 

Невъздържано

 

Омръзна ми глупост,

небрежната грубост,

поетите с напъни смешни.

Дойде ми до гуша,

не искам да слушам

превзетите думи нелепи.

 

И хващам гората –

повее ли вятър,

дървета помахват ми с клони.

Листата  шумят и

шушукат за лято -

любимо било от сезони.

 

Там птици се крият,

гнезда си извиват

и пеят в любовна премала,

а ручейче бистро

подскача наблизко

и в ритъм току им припява.

 

Как меко и нежно

е всичко зелено,

тревата е крехка и жива.

Лицето ми грейва

от слънце по-ведро,

очите проблясват щастливи.

 

И нещо се случва,

с най-ласкави думи

възторгът в мене говори.

Простете за щурата

моя приумица,

обсебила май ме е пролет.

 

 

 

© Ани Виделова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??