Невъздържано
Невъздържано
Омръзна ми глупост,
небрежната грубост,
поетите с напъни смешни.
Дойде ми до гуша,
не искам да слушам
превзетите думи нелепи.
И хващам гората –
повее ли вятър,
дървета помахват ми с клони.
Листата шумят и
шушукат за лято -
любимо било от сезони.
Там птици се крият,
гнезда си извиват
и пеят в любовна премала,
а ручейче бистро
подскача наблизко
и в ритъм току им припява.
Как меко и нежно
е всичко зелено,
тревата е крехка и жива.
Лицето ми грейва
от слънце по-ведро,
очите проблясват щастливи.
И нещо се случва,
с най-ласкави думи
възторгът в мене говори.
Простете за щурата
моя приумица,
обсебила май ме е пролет.
© Ани Виделова All rights reserved.
