2 feb 2020, 13:52

Невъзможна

2.1K 1 0

Каза "Не" и си тръгна...
Аз останах смразен.
Любовта ми изтръгна
и я хвърли по мен.

 

А светът затрептя
лепкав въздуха стана,
само сиви цветя
виждам вече. И няма

 

да я видя така,
както беше по-рано,
да докосна с ръка
едно нежно коляно.

 

Как съдбата полека
изигра своя драма...
Пътят стана пътека,
невъзможна за двама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венелин Недялков Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...