Каза "Не" и си тръгна...
Аз останах смразен.
Любовта ми изтръгна
и я хвърли по мен.
А светът затрептя
лепкав въздуха стана,
само сиви цветя
виждам вече. И няма
да я видя така,
както беше по-рано,
да докосна с ръка
едно нежно коляно.
Как съдбата полека
изигра своя драма...
Пътят стана пътека,
невъзможна за двама.
© Венелин Недялков All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
