2.02.2020 г., 13:52

Невъзможна

2.1K 1 0

Каза "Не" и си тръгна...
Аз останах смразен.
Любовта ми изтръгна
и я хвърли по мен.

 

А светът затрептя
лепкав въздуха стана,
само сиви цветя
виждам вече. И няма

 

да я видя така,
както беше по-рано,
да докосна с ръка
едно нежно коляно.

 

Как съдбата полека
изигра своя драма...
Пътят стана пътека,
невъзможна за двама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венелин Недялков Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....