9 dic 2008, 20:11

Невъзможна любов 

  Poesía » De amor
1373 0 3

Невъзможна любов




Недостижима!

И толкова красива!

Аз стискам устни всеки път,

когато виждам те щастлива,

с глава до рамото на друг...



Вълшебница,

избягала от мислите,

видение от бляновете ми,

прошепвам тихо, питам Нищото

за моите изгубени мечти…



Не трябва!

Дори да си го мисля!

И сам със себе си дори.

Защо съдбата ни орисва?

По невъзможното горим?



Аз искам!

И моля те, прости ми,

ще помечтая за това.

Прошепвам тихо твоето име

и никой, никой не разбра…


29.08.94

© Манол Манолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??