Dec 9, 2008, 8:11 PM

Невъзможна любов

  Poetry » Love
1.9K 0 3

Невъзможна любов




Недостижима!

И толкова красива!

Аз стискам устни всеки път,

когато виждам те щастлива,

с глава до рамото на друг...



Вълшебница,

избягала от мислите,

видение от бляновете ми,

прошепвам тихо, питам Нищото

за моите изгубени мечти…



Не трябва!

Дори да си го мисля!

И сам със себе си дори.

Защо съдбата ни орисва?

По невъзможното горим?



Аз искам!

И моля те, прости ми,

ще помечтая за това.

Прошепвам тихо твоето име

и никой, никой не разбра…


29.08.94

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манол Манолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...