Dec 9, 2008, 8:11 PM

Невъзможна любов 

  Poetry » Love
1377 0 3

Невъзможна любов




Недостижима!

И толкова красива!

Аз стискам устни всеки път,

когато виждам те щастлива,

с глава до рамото на друг...



Вълшебница,

избягала от мислите,

видение от бляновете ми,

прошепвам тихо, питам Нищото

за моите изгубени мечти…



Не трябва!

Дори да си го мисля!

И сам със себе си дори.

Защо съдбата ни орисва?

По невъзможното горим?



Аз искам!

И моля те, прости ми,

ще помечтая за това.

Прошепвам тихо твоето име

и никой, никой не разбра…


29.08.94

© Манол Манолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??