Невъзможна любов
Невъзможна любов
Недостижима!
И толкова красива!
Аз стискам устни всеки път,
когато виждам те щастлива,
с глава до рамото на друг...
Вълшебница,
избягала от мислите,
видение от бляновете ми,
прошепвам тихо, питам Нищото
за моите изгубени мечти…
Не трябва!
Дори да си го мисля!
И сам със себе си дори.
Защо съдбата ни орисва?
По невъзможното горим?
Аз искам!
И моля те, прости ми,
ще помечтая за това.
Прошепвам тихо твоето име
и никой, никой не разбра…
29.08.94
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Манол Манолов Всички права запазени
