29 dic 2009, 10:20

Невъзможна любов

961 1 12

Аз тръгвам, чуваш ме, нали?

Аз тръгвам без посока в този миг...

Разбирам, че ужасно ще боли,

но длъжна съм, а не жестока.

 

Не ме моли! Не казвай, че обичаш!

Това ще е поредната лъжа.

Неказаното в погледа прочитай!

Не питай! Трябва да мълча.

 

Познавам силната ти нежност,

ръцете ти изящни и могъщи...

Последен поглед - тръгвам...

но защо очите ти са същите?

 

Ти не разбра ли - тръгвам!

Последната ни среща бе това.

Разделям се със всичко скъпо,

за да докажа силата: "Жена".

 

........................................................

Дано на себе си успея да простя!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно въздействащ стих, много ми хареса!
    Поздрави за дръзката лирическа и за
    прекрасната поетеса! БЪДИ!
  • Силно и истинско!
    Поздрави, Мариана!
  • Ще си простиш-всичко е време.Хареса ми,браво.
  • След това лирично заричане за тръгване - ще има ново завръщане! Влюбено написано - значи ще има продължение, което с нетърпение очаквам! Поздрав!
  • Невероятна си!
    Толкова силно, толкова истинско!!!
    Прегръщам те за женската сила в теб!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...