Невъзможна любов
Аз тръгвам, чуваш ме, нали?
Аз тръгвам без посока в този миг...
Разбирам, че ужасно ще боли,
но длъжна съм, а не жестока.
Не ме моли! Не казвай, че обичаш!
Това ще е поредната лъжа.
Неказаното в погледа прочитай!
Не питай! Трябва да мълча.
Познавам силната ти нежност,
ръцете ти изящни и могъщи...
Последен поглед - тръгвам...
но защо очите ти са същите?
Ти не разбра ли - тръгвам!
Последната ни среща бе това.
Разделям се със всичко скъпо,
за да докажа силата: "Жена".
........................................................
Дано на себе си успея да простя!
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Силно и истинско!
Поздрави, Мариана! -
Ще си простиш-всичко е време.Хареса ми,браво.
-
След това лирично заричане за тръгване - ще има ново завръщане! Влюбено написано - значи ще има продължение, което с нетърпение очаквам! Поздрав!
-
Невероятна си!
Толкова силно, толкова истинско!!!
Прегръщам те за женската сила в теб! -
май не е лесно...
харесах много! -
Благодаря Ив;Ачо ласкаеш ме;Веси,теб си те обичам;Ласка ценя мнението ти;Паула,и аз те прегръщам;Сеси,благодаря ти;Вик,усещаш ме;Илко,чета те с удоволствие.Всички сте невероятни!Отпуснете душите и се веселете тия последни дни на тази година!А следваща...прегърнете!Успех,приятели!Бъдете!
-
А защо си тръгваш, като от всяка строфа на лирическата ти героиня блика
любов? Това е, меко казано /иде реч само за лирическата ти, нали?/ дамски инат, нежели - мазохизъм. Тръгвам си, защото те обичам?!...
А иначе, стихът ти е "пипнат" великолепно!
Весело посрещане на Нова Година!!! -
Много ми хареса! Поздрави!
-
Ще успееш да си простиш, Мариянче!
Страхотен стих! Прегръдка! -
"... но защо очите ти са същите?
Ти не разбра ли - тръгвам!"
много хубаво! -
Тръгването винаги е най-трудно!
Ти си го описала прекрасно!
Поздрав, Мариана!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави за дръзката лирическа и за
прекрасната поетеса! БЪДИ!