29 дек. 2009 г., 10:20

Невъзможна любов

963 1 12

Аз тръгвам, чуваш ме, нали?

Аз тръгвам без посока в този миг...

Разбирам, че ужасно ще боли,

но длъжна съм, а не жестока.

 

Не ме моли! Не казвай, че обичаш!

Това ще е поредната лъжа.

Неказаното в погледа прочитай!

Не питай! Трябва да мълча.

 

Познавам силната ти нежност,

ръцете ти изящни и могъщи...

Последен поглед - тръгвам...

но защо очите ти са същите?

 

Ти не разбра ли - тръгвам!

Последната ни среща бе това.

Разделям се със всичко скъпо,

за да докажа силата: "Жена".

 

........................................................

Дано на себе си успея да простя!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно въздействащ стих, много ми хареса!
    Поздрави за дръзката лирическа и за
    прекрасната поетеса! БЪДИ!
  • Силно и истинско!
    Поздрави, Мариана!
  • Ще си простиш-всичко е време.Хареса ми,браво.
  • След това лирично заричане за тръгване - ще има ново завръщане! Влюбено написано - значи ще има продължение, което с нетърпение очаквам! Поздрав!
  • Невероятна си!
    Толкова силно, толкова истинско!!!
    Прегръщам те за женската сила в теб!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...